ИНТЕРВЮ С РЕНИ
-Рени, създаде и се грижиш за 2 прекрасни деца, кое е по-трудно: Да си сериозна майка или звезда в шоубизнеса, каквато си?
Затова изчаках прекалено дълго време, за да успея в бизнеса , да направя това, което винаги съм искала. Не съм правила нищо друго освен да пея, както има изпълнителки, които са били танцьорки преди това. Аз винаги съм знаела, че ще стана певица и съм се подготвяла за това още от малка. Пяла съм различни стилове, записах много мои
успешни албуми и в Сърбия и в България, така че аз винаги съм смятала, че една жена трябва първо да успее в работата си, да натрупа достатъчно житейски опит, едва тогава вече да реши да има деца. Аз сега съм се посветила повече на децата, защото смятам, че те имат нужда от обичта и вниманието на майката. Трябва да бъдат контролирани и да чувстват присъствието ми по всяко време. Сега, дори когато имам ангажимент или участие, аз винаги гледам да се прибера веднага в къщи, за да мога да съм на линия – да изпратя големия си син на училище и да съм при него, когато го приготвям, защото знам, че така и той е много по-щастлив и му харесва това. Чувствам се успяла и в кариерата и в семейството като майка и съпруга, защото имам един прекрасен мъж и две страхотни деца, които запълват вече изцяло моят живот.
-Ти си качествен изпълнител, но напоследък в попфолка започна да се залага на по-комерсиални закачливи временни парчета. Защо се случва това, заради вкуса на публиката, продуцентите или журналистите?
Всичко е свързано. Имаше период, в който попфолкът достигна високо ниво с качествени песни. В един момент се появиха такъв род изпълнители, които залагат повече на вулгарното и пошлото От там пък продуцентите се заблудиха, че това е нещо, което е страшно печелившо . От друга страна, нивото на слушателите явно вече е доста паднало , за да се харесва такъв тип музика и това е причината аз да не разрешавам на моите деца да слушат и гледат попфолк. Ти много нежно се изказа със „закачливи текстове”, защото те според мен са направо вулгарни (смее се), в които се пее само за секс и пари и за никакви ценности не се говори. Не може така да се възпитат нашите деца на нещо хубаво. Аз никога не съм си позволила да изпея вулгарна песен и никой не може да ме обвини. От нито една своя песен не се срамувам. Затова и направих детско парче “Рицар ти бъди”, в което участват вокална група „Смехоранчета” и моите 2 деца. Това е продукт, който учи децата на добродетели – да са смели, да вярват в любовта. Децата ни не трябва да мислят само за пари, коли, жени, секс и такива теми, които са актуални в музиката сега.
-Защо в Сърбия всички техни звезди успяват и ги ценят с качествени песни, а тук е различно? Какви са основните разлики между сръбския и нашия шоубизнес?
Ценят се, защото публиката там цени повече своите звезди. В България публиката е много неблагодарна и в момента, в който се появи някой нов изпълнител, който го налагат и се върти по всички телевизии, те забравят фаворита си и започват да слушат него. У нас е масово явление една певица, когато навърши 30 години да я пенсионират. Изискванията към нас са да изглеждаме като манекенки, което е абсолютно незадължително. Как може в Сърбия певици, които са на 50 и повече години да ги ценят за това, което са направили и гледат на тях с възхищение, където се появят, а ние след 30 години вече ‘не ставаме” и трябва да си седим в къщи. Още повече, тук една певица роди ли деца, вече никой не се интересува от нея. У нас се залага на скандалното, има ли скандал – това печели. Аз никога не съм търсила скандала за лесния и бързия успех и може би заради това и журналистите не се интересуват много от мен. А нямаш ли реклама и хората те забравят.
-Имаш ли амбиции да продължиш да се налагаш на сръбския пазар. Подготвяш ли бъдещи такива проекти?
Преди години, когато бях свободна жена и нямах деца ми беше много трудно още тогава с тези разстояния и това пътуване между двете държави. Сега, когато имам 2 деца става абсолютно невъзможно да се отдам изцяло на работата си в Сърбия, защото имам вече други приоритети. Имах страхотен успех навремето там, след като бях в десетката по продажби в страната им, въпреки огромната конкуренция и целият този национализъм и шовинизъм , който е типичен за сърбите. Те ме приеха без никакви условности, с много топлина и отворени обятия. Продължавам да си пазя записи от техни тв предавания, на които публиката е на крака и скандира моето име.
Смятам обаче, че тези 2 слънчица, които имам вкъщи, са ми много по-важни. Всичко останало е много преходно и непостоянно. Истинското е това, да създадеш деца.
-Има ли и там криза на сръбския пазар?
Навсякъде има криза. Ангажиментите им са намалели, толкова много фирми фалираха. Хората останаха без работа, как да се веселят?
-Да поговорим и за скандали. Защо напусна „Пайнер”, каква е истинската причина?
Истинската причина е, че певици като мен останаха на заден план, като спряха да ни рекламират. Започнаха да налагат нови имена и нещата тотално се промениха. В началото ти правиха реклама, за да работиш и от там вече и те да печелят. Сега вече те търсят по-лесната и по-бързата печалба, ако може някой да донесе директно пари във фирмата, за да могат те след това да го рекламират и освен това да му взимат големи проценти от участия, на които аз никога така и не се съгласих. Дойдоха там изпълнители, които се съгласиха на 50, 60 дори на 80 % да остават във фирмата. Аз смятам, че не са ме направили те певица, не са ме създали те като такава. Аз съм била певица много преди да отида в „Пайнер”. 10 години преди това съм работила, а съм отишла в тази фирма с парите си и с песните си, за да създам албума, който те издадоха след това. Затова смятах, че не е правилно да се искат такива големи проценти. От там, те започнаха да ме рекламират по-малко, а когато аз и друга изпълнителка издадохме по едно и също време албуми, нейната реклама се въртеше постоянно, а моята я пускаха 1-2 пъти в деня. Когато зададох директен въпрос защо е така, тогава ми се отговори : „Намери си спонсори, Рени”. Под спонсори не се разбира това – да станеш рекламно лице на някоя фирма, а да си намериш някой, който да ти плаща, за да даваш пари във фирмата, за да правят те скъпи клипове и да се излъчват. Това беше много обидно за мен и ми прозвуча като подтикване към проституция. Когато направих сравнението с въпросната изпълнителка, ми отговориха: „Еми, тя си намира спонсори”. (смее се). Беше ми много обидно и реших, че няма смисъл да се продължава по този начин. Нещата в България са много изкривени, шоубизнес няма, има само шоу.
-Тя единствената певица ли е, която си е намерила „спонсори” или повечето изпълнителки работят така? Как оцелява една фолк певица в тази световна криза?
Пак ти казвам, трябва да си намери спонсори. Някой, който да ти финансира клиповете и песните, защото вече всичко е много скъпо. Преди „Пайнер” имаха екипи, които правиха изцяло те клиповете, не се даваха допълнителни пари, докато сега за да направиш клип , с който искаш да направиш впечатление трябва да се вложат много пари. Аз смятам, че това е абсолютно невъзвръщаема инвестиция. Първо, защото участията са много малко, а и никой вече не дава такива големи хонорари, каквито се взимаха преди. Аз предпочитам да не лишавам децата си от нищо, вместо да давам пари за клипове и да се гледам само по телевизията. Няколко са изпълнителките, които са надпреварват една друга коя да даде повече пари, за да направи по-хубав клип, но това е абсолютно безсмислено на цялото положение, в което се намира страната ни и хората, които живеят в тази държава.
-Каква е голямата заблуда, на която става жертва всеки един изпълнител, включително и ти в кариерата си?
В момента повечето певици работят само за слава. Те са млади момичета, които нямат ангажименти , нямат други отговорности, а им харесва да се виждат по телевизиите, да са популярни. Това е някакво временно явление и суета изобщо, аз съм над нещата, както казваха в „Пайнер”. „Абе, Рени, ти си над нещата”, ми казаха от там, когато ги попитах защо не ме слагат дори в номинациите. Ясно ни е, че те раздават наградите и решават коя певица да бъде изпълнител на годината, колко време да бъде такава, коя каква награда да получи. Когато им казах, „поне ме сложете в номинациите, аз знам, че награда няма да ми дадете, но поне да ми замажете очите”, те отвърнаха : „Рени, ти нали си над тия неща”. Може би хората няма да го повярват, но това е самата истина. Много са заблудените, които си мислят, че те гласуват за някоя певица, а всъщност не е така, това се решава вътре във фирмата.
-Лесно ли се манипулира публиката, неблагодарна ли е тя?
Всеки един изпълнител си има свои верни почитатели, които са си от години, но масово хората се влияят от телевизията, която е най-големият манипулатор. Колкото повече се налага там един изпълнител, толкова повече и песента му ще стане хит. Дори и да не ти харесва изобщо песента, най-накрая ще започнеш и ти да си я тананикаш.
-В началото на кариерата ти, като че ли нямаше толкова жълти издания. Сега всяка една медия за шоубизнес стана жълта. Какво ти е мнението за жълтата журналистика и според теб по-лесна ли е тя като метод на работа?
Да, преди години, когато започнах да издавам албуми нямаше жълти вестници, нямаше и музикални телевизии. Тогава нещата бяха по-истински, а публиката наистина определяше кой изпълнител да бъде популярен и обичан. В момента, в който се появи телевизия „Планета” , а след това и други подобни, така те много лесно могат да манипулират и решават кой да бъде популярен и кой не. Така е и с жълтата преса… Вече на никой няма да му направи впечатление аз какво хубаво семейство имам, каква добра песен съм записала, а за всички е важно дали се развеждам, пребива ли ме мъжът ми, изневерява ли ми…. (смее се). Това продава, правиш ли скандали си на върха и ставаш популярен, продават се песните ти, имаш повече участия...
-Имаш страхотен дует с Орлин Горанов, замисляла ли си се да преминеш изцяло в поп музиката, за да можеш да правиш качествени песни, които да се ценят?
Аз съм пяла поп музика 10 години, създадох моя група, която се казваше „Доктор, доктор” дори съм пяла с най-скъпоплатената унгарска група „Оксижен бенд” в Норвегия. Минала съм през тази музика, но в един момент тя започна да носи по-малко пари от попфолка, който тогава беше нов. Вече се размиват границите между двата стила… Песни на Румънеца и Енчев като „Шатрата” звучат като абсолютен попфолк. Песента на Нели Рангелова „Бум – бум” си е абсолютен попфолк, „Ритъмът Шакадъм” на Георги Христов също…
Не мога да разбера, защо само нас ни заклеймяват така тотално? Ищар и Шакира не са ли попфолк? Понеже те не са българи и са уважавани и почитани и ги пускат в българските поп телевизии. Когато аз поисках да излъчат качествената ми песен „Горчиво и сладко”, която е с латино ритми и няма общо с чалгата, от една популярна телевизия ми отвърнаха: „Ама ти имаш попфолк имидж”. Попитах: „Добре, защо тогава въртиш „Палатката” на Румънеца и Енчев, защо излъчвате Ищар, това са си попфолк парчета”. Не мога да разбера какви са тези скрупули.
Когато отидохме с Орлин Горанов на участие в Сърбия, това беше първият случай, в който на тяхна сцена се изпълнява такава качествена музика на родния ни български език, което е постижение за страната ни.
-Как виждаш музиката в България след 5 години? По-скоро попфолка?
Надявам се да се изчисти от всичко ненужно и изпълнители, които не са певици, а само показват плът и затова са интересни и са канени по заведенията, въпреки че не пеят на живо. Напоследък ходих повече по частни партита, защото моят тип творчество не може да издържи в една кръчма или дискотека. Там хората са или много пияни, или много дрогирани и изобщо не ги интересува кой държи микрофона срещу тях. Когато се явя на участие със сериозни хора, виждам с какво уважение слушат песните ми, затова се насочих към частните партита, където се събират предимно семейни двойки.
Надявам се, да започнем да ценим качествените и стойностните изпълнители с хубави и издържани текстове, а не да се връщаме в началото на 90-те. Сега, това което слушам, имам чувството, че се връщаме в зората на фолка.
-Конкурсите за подбор на изпълнители, които организират фирмите са начин за печалба или наистина търсят таланти? Не е ли вярно, че качествените изпълнители са по кръчмите, а тях никой не ги търси?
Да, мога да ти кажа, че за да си качествен изпълнител, трябва да си минал през кръчмата, колкото и грубо да звучи. Няма как от ученическата скамейка да се появиш на голямата сцена, да се гледаш по телевизията и да си мислиш, че си супер звезда и певица. Няма как да стане това без опита натрупан в кръчмата. Да, в тези заведения пеят много качествени изпълнители, които не са станали популярни и известни само заради това, че не са на 20 години или пък, че не показват зърната си на сцената, но са много качествени като гласове и техника на пеене. При младите певици вече изобщо не можем да говорим за техника на пеене, те дори не могат да държат микрофона. Аз съм учила и микрофонна техника, а те не знаят дори, че и това съществува. Младите изпълнители имат още много какво да учат, а и техниката вече толкова е напреднала, че дори на 1 тон да пееш в студиото могат така да ти нарисуват гласа, че да изглеждаш като виртуозна певица. Мен ми харесваше много работата в Сърбия, защото там не слагат аутотюн (машинка да ти изправя гласа, ако пееш фалшиво). Там те връщат на дадена фраза, докато не я изпееш хем вярно, хем с чувство. Аз имах навик, когато започвах да пея с чувство и да се вживявам в текста, леко да мърдам с тоновете и да не е така точно изпяването. Но пък те предпочитаха да е с чувство изпято и дори да е леко фалшиво, да звучи естествено и да докосне сърцето на хората.
Правят се у нас конкурси за изпълнители, защото се наливат нови пари, нови средства. Лесно става…Идват млади момичета, жадни за слава, да се покажат и са готови на всичко, за да станат известни.
-Защо на композиторите е по-лесно да стъпят на сръбското, гръцкото, румънското, вместо да се обърнат към така богатия и разнообразен наш фолклор?
Може би защото в тези страни това са доказани стилове. Затова и нашите композитори взимат оттам. Може би, защото музиката на съседите звучи по-комерсиално. А и един хит, който вече се е доказал в Сърбия или Гърция е много по-лесно и тук да стане популярен.
-Като заговорихме за румънците, те започнаха да правят световни хитове. Ти мечтаеш ли още за някакъв световен успех или се отказа напълно от това?
Няма смисъл да се прави каквото и да е било, защото няма възвращаемост. Ние сме от България, няма как да направим световен проект, няма как да стане… Това ни е на нас орисията, че сме родени в малката държава, за която в западните държави дори не са и чували. Когато работих в Норвегия и ме питаха откъде съм, аз им отговарях „България”, а те отвръщаха „Ааа, Будапеща, Будапеща”.
Ако съм Ищар, която има 2 близначета и е на моята възраст, ако тя може да си позволи да остави децата си и да отиде на турнета и участия в други държави, то тя знае защо го прави. Жертва се за наследниците си, но пък знае, че взима милиони. С тези пари, тя може да си позволи дори цяла свита детегледачки, които дори могат да доведат децата й, да пътуват с нея, ако тя го поиска.
Ако и ние изкарвахме такива пари, тогава и аз бих могла да се жертвам.
-Добре, но страните от Балканите правят опити, а имам чувството, че ние дори не се и опитваме. Стремим се само да сме популярни у нас?
Няма как да стане това, няма кой да ни допусне там. Всичко е свързано с много средства и големи екипи. Трябва да живееш в някоя западна държава, за да успееш да направиш нещо, а и не всеки там успява.
-Правила ли си грешки в кариерата си и от какво естество са те?
Не, не мисля, че съм допускала грешки. Винаги съм правила това, което съм искала и което смятам, че е добре да се направи. Започнах кариерата от най-престижното заведение, където ме харесаха дует „Ритон”. Натрупах много опит с тях, след което заминах в скандинавските страни. Това беше един период, в който бях волна птичка и много щастлива. Изкарвах добри пари, нямах никакви грижи и ангажименти. После ми предложиха да работя на кораби между Кипър, Египет и Израел, а там не бях ходила и реших да опитам и това нещо. Винаги съм била голяма авантюристка и съм се впускала в нещата без много да мисля, но никога не съм съжалявала за това. След това се завърнах в България и се чудих на къде да подхвана. Имах предложения за работа в Мароко и Южна Корея, но не ми се ходеше там. Тогава дойде предложение за Швейцария за сръбски заведения там. Аз през живота си не бях слушала сръбска музика, но ме увериха, че ще е лесно. Научих 5 песни на сръбски, които се оказаха, че пасват отлично на гласа ми. Много трудно ми беше, защото това е различна техника на пеене.
След това реших, че нямам нито един запис зад гърба си, а съм певица вече 10 години и след време като имам деца, какво ще им пусна да чуят, че майка им е била певица.
Така на шега реших да запиша няколко песни и се обадих на Ленко Драганов. В България се пееха тогава само кавъри през 98 година. На майтап записах албума, а Ленко го дал на „Пайнер” , а Митко Димитров харесал песните и казал „бе дай да подпишем договор с тази певица”. Аз нямах тези амбиции - да ставам известна, никога не съм си го мислила. Изведнъж станаха много популярни всичките песни и „Искам те”, и „Плакала съм нощем дълго”, „Водопад от любов”. Точно за една нож станаха много популярни, без изобщо да го очаквам. Колелото се завъртя много бързо и аз не можех да го спра. Така издадох и втори албум и така нататък..
Случайно се запознах и със сръбските ми издатели , като ми предложиха да направим експеримент. Те също не знаеха дали ще е успешен. Никога не съм искала нещо да стане на всяка цена, всичко се случваше много спонтанно. Може би затова се получаваха нещата. Не съжалявам за нищо.
-Не е ли тъжно, че на музикалната сцена вече не са имената на изпълнители като Бойка Дангова, Еми Стамболова, Вероника?
Не само те, ами да си чувал нещо наскоро за Нелина? Един страхотен глас. Есил Дюран, един голям професионалист, с който съм работила в чужбина. Те са толкова много изпълнители, които са тотално в забрава, точно заради това, за което ти говорих и затова и напуснах „Пайнер”. Но всички тези изпълнители не смеят да го направят, защото сами съвсем не биха се оправили и е много по-лесно да имаш една фирма зад гърба си. Но защо ти е и тази фирма, след като тя не прави нищо за тебе, не те излъчва, не те рекламира, казва ти „намери си спонсори”. Еми, ако не можеш да си намериш „спонсори” какво става? Значи тотално те забравят. ..
-Приближава един хубав български празник Великден. Как ще го посрещнеш ти и какво ще пожелаеш на читателите ни?
Това е любимият ми празник заедно с Коледа. Аз съм родена месец май и обичам топлото време, а на Великден вече е слънчево. Това е един много пъстър и шарен празник, на който има много емоции. Особено, когато имаш деца, те се радват от всичко това. При чукането с яйца аз се забавлявам почти колкото децата. На този празник изяждам повече яйца, отколкото съм яла цяла година.
На всички ваши читатели и на целия ваш екип на сайта пожелавам преди всичко здраве. Защото всичко останало може да се постигне. Да бъдат положително настроени, да се усмихват, защото усмивката отваря много врати. Бъдете влюбени, обичайте и ще бъдете обичани.
източник: hotbg.info
